Нека ви преведем през историята на развитието на оборудването за уоки-токи.

Уоки-токито е крайно устройство за клъстерна комуникация. Може да се използва не само като крайно устройство за клъстерна комуникация, но и като професионален инструмент за безжична комуникация в мобилните комуникации.

Домофоните покриват широка гама. Тук заедно ще наричаме радиокомуникационно оборудване, работещо в честотната лента с ултра-къси вълни (VHF 30 ~ 300 MHz, UHF 300 ~ 3000 MHz) като радиоуоки-токита. Всъщност, според съответните национални стандарти, те трябва да се наричат ​​FM безжични телефони с ултракъси вълни. Хората обикновено наричат ​​ръчните безжични телефони с ниска мощност и малък размер „уоки-токи“. В миналото някои хора ги наричаха "уоки-токи" и "уоки-токи"; докато тези с висока мощност и големи размери могат да бъдат инсталирани в колата (превозни средства като кораби) или безжичните телефони за фиксирана употреба се наричат ​​„радиостанции“, като радиостанции, монтирани на превозни средства (радиостанции, монтирани на превозни средства), морски радиостанции, фиксирани радиостанции, базови станции, ретранслатори и др.

Радио уоки-токито е най-ранното безжично мобилно комуникационно устройство, използвано от хората и започва да се използва още през 30-те години на миналия век. През 1936 г. американската компания Motorola разработва първия продукт за мобилна радиокомуникация - AM автомобилния радиоприемник "Patrol Card". Впоследствие, през 1940 г., тя разработва първото ръчно двупосочно радио AM уоки-токи с тегло 2,2 kg с обхват на комуникация от 1,6 km за Сигналния корпус на армията на САЩ. През 1962 г. Motorola пусна първата ръчна безжична уоки-токи HT200, която тежеше само 935 g. Формата му се наричаше "тухла" и беше приблизително със същия размер като ранен мобилен телефон.

След почти век на развитие, приложението на уоки-токитата стана много разпространено, преминавайки от специализирани области към общо потребление и от военна употреба към цивилна употреба. Това е не само професионален безжичен комуникационен инструмент в мобилните комуникации, но и потребителски инструмент с потребителски продуктови характеристики, който може да отговори на ежедневните нужди на хората. Уоки-токито е крайно устройство за комуникация от точка до много точки, което позволява на много хора да комуникират помежду си едновременно, но само един човек може да говори едновременно. В сравнение с други комуникационни методи, характеристиките на този комуникационен метод са: мигновена комуникация, отговор на едно повикване, икономичен и практичен, ниски оперативни разходи, без такси за разговори, лесен за използване и също така има излъчване на групово повикване, системно повикване, поверително повикване и други функции.

При справянето с извънредни ситуации или при диспечирането и командването, неговата роля не може да бъде заменена от други средства за комуникация. Повечето традиционни уоки-токита използват симплексна аналогова комуникация, а някои уоки-токита използват дуплексна аналогова комуникация с честотно разделяне. Цифровите уоки-токита често се използват в клъстерни комуникации, но повечето от тях използват дуплекс с честотно разделяне. Радио уоки-токита и други инструменти за безжична комуникация (като мобилни телефони) имат различни позиции на пазара и е трудно да се заменят. Радио уоки токитата в никакъв случай не са остарял продукт и ще се използват дълго време. С развитието на икономиката и напредъка на обществото хората са по-загрижени за собствената си безопасност, работна ефективност и качество на живот, а търсенето на радио уоки-токи също ще расте с всеки изминал ден. Широкото използване на уоки-токита от обществеността допълнително насърчи радио уоки-токитата да се превърнат в средство за комуникация, което хората обичат и на което разчитат.